Църквите и всички помещения край местността Писмата образуват скалния манастир „Свети архангел Михаил“, основан през XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През периода на Второто българско царство манастирът поддържа връзки с царския двор в Търново. Негови дарители били царете Иван Асен II, Иван Александър и други представители на владетелски семейства. През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. Манастирът има сложно устройство обединяващо комплексите от скални помещения край т. нар. „Затрупана“ църква „Св. архангел Михаил“. Най-богато украсени със стенописи са „Съборената“ църква и църквата „Св. Богородица“.
В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13 и 14 век, сътворена от търновски столични майстори, представяща развитието на живописните стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“ от XIV век, които са сред върховете в развитието на средновековното изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво Граматик.
