Земен
Земен (име до 1925 г.: Белово) е град в Западна България, Пернишка област, административен център на община Земен.
Земен се намира в планински район в Югозападна България. Разположен е на 70 км от София, почти по средата между Радомир и Кюстендил. Разположен е на двата бряга на река Струма, в малка котловина, която е преддверие на Земенския пролом, в близост до язовир Пчелина.
Старото му име е Белово. Името Земен е било дадено отначало само на железопътната гара, построена в неговото землище, а през 1925 г. и село Белово е преименувано на село Земен.
Старото му име е Белово. Името Земен е било дадено отначало само на железопътната гара, построена в неговото землище, а през 1925 г. и село Белово е преименувано на село Земен.
В Земен климатът е умерено-континентален, като планините обуславят и климат с планински характер. Срещат се и температурни инверсии.
- Площ 21,25 km²;
- Население 1668;
- Над.височина 593±1 m;
- Пощ.код 2440;
- Тел.код 07741;
- МПС код РК;
- Община Земен;
- Област Перник;
Топ оферти
Виж всички оферти
Туристически забележителности в Земен
Земен се характеризира с много разнообразен релеф – предимно планински. Землището му е оградено от изток и от юг от Риша планина (част от Конявската планина), на запад от Земенската планина и на север от Рудините. Риша планина е най-високата в околността със своя връх – 1442 м, а след нея е връх „Тичък“ (най-високия в Земенската планина – 1294 м) и „Силни връх“, висок 1244 м. Територията на общината е разположена в планинската и полупланинска част на Югозападна България. През землището му протича река Струма. Планините около Земен и горите в тях са значителен фактор за състоянието на климата, водите, птиците и дивите сухоземни животни и всички останали организми.
Земен е богат на водни ресурси, като с най-голямо значение за региона е река Струма, която в древността е известна под името Стримон. Тя води началото си от Витоша, дълга е 415 км, като 13 км протича през землището на община Земен. Тук в нея се влива Треклянска река и още няколко малки реки. Реката е най-пълноводна през март, а най-маловодна през август. Тя играе голяма роля в живота на хората – използвана е за напояване, пясъчните наноси се използват в строителството. В нея се среща голямо разнообразие от риба, привлича много туристи и рибари от София, Перник, Радомир и от други населени места от района. По своето поречие Струма е създала много живописни проломи, но един от най-живописните от тях е Земенският пролом.
Едно тихо, уютно и красиво кътче от Земенската природа е езерото. То се е образувало при строежа на жп. линията, която е пресякла минаващата оттам Струма. То е потънало в разкошна зеленина през по-голямата част от годината.
На 2 километра от гарата е Земенският язовир, който е разположен в много живописна местност в полите на Риша планина. На площ язовирът е от категорията на малките водоеми, но водата му е кристално бистра и чиста, идваща направо от планината.
На 2 километра от гарата е Земенският язовир, който е разположен в много живописна местност в полите на Риша планина. На площ язовирът е от категорията на малките водоеми, но водата му е кристално бистра и чиста, идваща направо от планината.
В общината широко разпространени са нерудните полезни изкопаеми – варовици, глина, хума, бигор и пр. По поречието на р.Струма и р.Треклянска се намират големи количества глина.
И в двете планини откъм Земен има значителна дървесна, храстовидна и тревиста растителност. По-обрасла с растителност е Риша, а по-оголени и измити са скалите на Земенската планина по билата и наклоните откъм Земен. От дърветата най-много се срещат бук, дъб, ясен, явор, габър и др., заедно с различни видове храсти. По заравнените местности, като полето по поречието на реката, хората садят градини, а високите поляни се използват за пасища.
През средните векове в Струмския пролом, в преддверието на Велбъжд се е издигала крепостта Землънград. За първи път за нея говори Константин Иречек в „Пътуване по България“.
През времето на антивизантийските въстания Земенският пролом останал с важно стратегическо положение и наблизо станали няколко важни битки и освен за защита, служел и като коридор за Българските армии.
Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“ е разположен непосредствено до град Земен на около 17 км от международния път от София за Кюстендил и Гюешево. Намира се в красива местност в полите на Конявската планина, в близост до Земенския пролом по поречието на р. Струма.
В полите на североизточния склон на Риша планина на красива тераса е сгушен уникален бисер – един от най-ценните паметници на Средновековието – Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“. До манастира бълбукат кристалните води на голям извор. Намиращ се само на около 80 км от гр. София, близо до гр. Земен в полите на Конявската планина, Земенският манастир омагьосва със своето безвремие и красота. Той не е голям и толкова известен като Рилския манастир или като Бачковския, но също като тях крие неподозирани тайни и съкровища в себе си. В него има магия, история, вяра. На 9 август 1909 г. тържествено се открива жп гара Земен. Много столичани и културни дейци посещават Земенско и откриват уникалността на Земенския манастир, на прекрасните му стенописи, дело на незнаен местен художник от Средновековието.
В полите на североизточния склон на Риша планина на красива тераса е сгушен уникален бисер – един от най-ценните паметници на Средновековието – Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“. До манастира бълбукат кристалните води на голям извор. Намиращ се само на около 80 км от гр. София, близо до гр. Земен в полите на Конявската планина, Земенският манастир омагьосва със своето безвремие и красота. Той не е голям и толкова известен като Рилския манастир или като Бачковския, но също като тях крие неподозирани тайни и съкровища в себе си. В него има магия, история, вяра. На 9 август 1909 г. тържествено се открива жп гара Земен. Много столичани и културни дейци посещават Земенско и откриват уникалността на Земенския манастир, на прекрасните му стенописи, дело на незнаен местен художник от Средновековието.
Всяка година през най-близката събота до 24 май се провежда събор на манастир
В деня на Св. Пантелеймон – 9 август 1909 г. се открива жп гара Земен – ключово събитие за развитието на селището. Оттогава съществува една забележителна традиция – на 9 август всяка година се провежда голям събор в Земен, наречен от местните „пантеле“.
През 2003 г. Община Земен основа Общински Кукерски фестивал и всяка година, в началото на Великденските пости се провежда неговото издание. Дефилират всички села в общината. Този фестивал е уникален по рода си и показва изключително запазени етнографски традиции, автентични костюми и маски, които могат да бъдат видяни само в района на гр. Земен .
В деня на Св. Пантелеймон – 9 август 1909 г. се открива жп гара Земен – ключово събитие за развитието на селището. Оттогава съществува една забележителна традиция – на 9 август всяка година се провежда голям събор в Земен, наречен от местните „пантеле“.
През 2003 г. Община Земен основа Общински Кукерски фестивал и всяка година, в началото на Великденските пости се провежда неговото издание. Дефилират всички села в общината. Този фестивал е уникален по рода си и показва изключително запазени етнографски традиции, автентични костюми и маски, които могат да бъдат видяни само в района на гр. Земен .
