Враца

Враца (стара паралелна форма Вратца) е най-големият град в Северозападна България с население към 2018 г. 52 617 души. [1][2][3] Административен и стопански център на едноименните община Враца и област Враца. Намира се на около 112 km северно от София, 40 km югоизточно от Монтана.

Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Най-известни сред тях са пещерата Леденика, водопадът Скакля и проходът Вратцата.

Във Враца се съхранява Рогозенското съкровище, което е най-голямото тракийско съкровище.[4]

Ежегодно в града се провеждат Ботевите дни, чиято кулминация са митингът-заря на 1 юни, провеждан на площад „Христо Ботев“, както и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.

Девизът на Враца е „Град като Балкана – древен и млад“.

Враца е единственият град в България, където от 2017 година движението на каруци по улиците в пределите на града е забранено.[5]

Град Враца е разположен в полите на Врачанската планина. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 m над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 m н.в., докато най-южните, по течението на Лева, са на 400 m н.в.

Враца има красива околност[6]. От юг са сиво-виолетовите скали на Врачанската планина, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.
  • Население 52 617;
  • Землище 212 km²;
  • Надморска височина 344±1 м;
  • Пощ. код 3000;
  • Тел. код 092;
  • МПС код ВР;
  • Област Враца;
  • Община Враца;
Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. Стръмните склонове на Стара планина отслабват влиянието на средиземноморските циклони и понякога създават условия за умерени и силни фьонови ветрове (топли ветрове, спускащи се от северните планински склонове). Заедно с възвишенията на Веслец и Милин камък се създават предпоставки за температурни инверсии, чести мъгли и преобладаващи северозападни ветрове. Зимата в града е студена, а лятото горещо. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли (22,2 °C), а с най-ниска – януари (-1,9 °C)[7]. Добре изразен е май/юнският максимум и февруарският минимум на валежите и влиянието на Стара планина. Броят на дните със снежна покривка е 55. Във Врачанската планина този брой е значително по-голям и снежната покривка обикновено достига 80 – 100 cm. 

Враца е на първо място по брой жители в Северозападна (60 692 души по данни от преброяването през 2011 г.) и на 17-то в България.

Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца. Общината има 23 населени места с общо население към 2009 г. от 75 842 жители[8][9].

Област Враца граничи на север с река Дунав, на запад – с област Монтана, на юг – със Софийска област, на изток – с област Ловеч и област Плевен. Има територия от 3600 km², (1/26 от територията на страната), от тях: земеделски земи 302 000 ha, горски площи 575 km², водни площи 67 km². Населението на областта е приблизително 245 000 души.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2013 година:[10][2][3][11] 

Регионалният исторически музей се намира в южната част на централния площад „Христо Ботев“. Сегашната сграда функционира от 1980 г. Музеят се състои от 9 зали и 3 къта. Една от най-интересните експозиции е на обиколилото почти целия свят Рогозенско съкровище. Това е най-голямото тракийско съкровище, намирано някога.

В музея се съхранява и най-древният човешки скелет, откриван в България. Предполага се, че е на възраст около 8000 години. Интерес за посетителите представляват и глинена плочка и дъна от съдове с пиктограмни знаци, определяни като „най-древната писменост в света“. [39]

Залите в Регионалния исторически музей са обозначени по периоди и се състоят сътветно от:

    зала „Рогозенско съкровище“ – специално обособена зала за съкровището, състоящо се от 165 сребърни съда, украсени чрез позлатяване
    зала „Праистория“ – глинени съдове, битова керамика, оръжие.
    зала „Античност и Средновековие“ – Могиланското съкровище, каменна пластика, медицински инструменти.
    зала „Възраждане и националноосвободителна борба“ – ценни издания на Врачанската литературна школа, икони, старопечатни книги, оръжие, копия на знамето на врачанските патриоти.
    зала, посветена на дейността на Христо Ботев – посетителите се запознават с борбата на най-голямата въстаническа чета против османското владичество.
    експозиция „Работническо движение“ – състояща се от три зали и два къта.
    зала „Съвременно строителство“ – фотоси, документи и материали, свързани с икономическото развитие на Враца от 1952 г. до наши дни.
    зала „Каменна дъга“ – експозиция от близо 1000 минерали, скали и фосили.

Към Историческия музей функционират и два други комплекса – Етнографско-възрожденският комплекс „Софроний Врачански“ и Комплексът, посветен на Никола Войводов.