Ветрен (изписване до 1945: Вѣтренъ) е град в Южна България, Пазарджишка област, община Септември. Ветрен се намира между височините на изток от рида Ветрен. Градът е разположен край Паланката – на изхода на прохода Траянови врата, в Пазарджишкото поле, върху двете страни на Селското дере, което започва от седловината Паланката (710 m) – 4,5 km западно от Ветрен. Той е по върху северната страна на Селското дере, откъдето има благоприятно югоизточно изложение. От север над Ветрен се издига голата височина Голуша (568 m) – продължение на рида Бърдо, а от юг долината на Селското дере се загражда от височината Селска кория (655 m) – продължение на Голашкия рид.
Ветрен е красиво и спокойно място с чист и лечебен въздух.
Има две различни версии за историята и произхода на името Ветрен. Първият е, че духат много ветрове и това е причината за настоящето име. Старите хора разказват, че отдавна в селото е имало стар дрян, точно на центъра, или както се изразяват те – „вет дрен“! (На диалект „ве'т“, т.е. вехт, стар, а „дрен“ е дрян). И когато хората отивали към центъра, казвали, че отиват до „ветия дрен“. И така постепенно от ве(х)тия дрен се родило и името Ветрен.
По-стари имена на Ветрен: Bona Mansio (lat.), Еникьой, Дервент еникьой, Хисарджик (във връзка с крепостта при Паланката), Ново село, Просек (славянско име).
В землището на град Ветрен има около 65 обекта с останки от древни култури. През 1900 г. е открито съкровище от сребърни монети. То съдържа над 200 талера на Мария Терезия. Само преди няколко години при разкопки отново е открита старинна делва, пълна със сребърни монети. Известни са останки от късноантична църква със следи от стенописи.
Ветрен е създаден през 1403 г. По времето на османското владичество селото не е много голямо, но постепенно се разраства и през 1946 г. населението му наброява 6556 жители. Поради кризата в лозарството (поминъкът на ветренци и до днес са лозарството и земеделието), изземването на земите и добитъка за създаването на ТКЗС през 1950-те години и индустриализацията на страната, голяма част от хората във Ветрен се пръскат по разни краища на България. Там се заселват и така други села приемат името Ветрен – в Бургаско и Силистренско.
По разказ на немски пътешественик от 16 век на име Ханс Дерншвам, заминал „на свои разноски“, както съобщава сам, заедно с австрийско пратеничество до Цариград, по пътя на връщане "...от Пловдив към 4 часа стигнахме, като из пътя не спирахме да се храним, до едно село, наречено Ветрен по български, а иначе Хисарджик. Това е голямо българско село. Имат 2 попа, няма и следа от мюсюлманин. Народът е хубав и силен, в много къщи имаха собствено вино за продан, младо винце.
Жените и особено момите сплитат по цялата си глава много плитки една през друга, като мрежа; носят висулки на ушите, около врата си носят верижки и шнурове, на които висят разни милички, сини стъклени мъниста, месингови парички; някои носят шапки от бели миди…". К. Ст.
При избухването на Балканската война през 1912 г. двама ветренци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На 29 април 2003 г. Ветрен е обявен за град с Решение № 254 на МС от 18 април 2003 г. (обн., ДВ. бр. 40 от 29 април 2003).
