Стамболийски е град в Централна Южна България. Той се намира на десния бряг на река Марица в област Пловдив, между градовете Пловдив и Пазарджик.
Носи името на видния политик от БЗНС и министър-председател на България (1919 – 1923) Александър Стамболийски.
Земята на Стамболийски е част от плодородното Кричимско поле, което открай време дава поминък на заселниците по онези места. На нея добре виреят зеленчуци и плодове.
В пчеларското дружество са членували много пчелари, грижещи се доброволно за опазването на медоносната растителност в областта, а именно акация, липа, кестени, върби, тополи-каваци, както в парковете, също и в крайградските зони.
Съвременното растениевъдство е улеснено от наличието на предприятие за производство на машини за бране на плодове.
На 2 километра източно от града, в местността „Гергевец“, са открити останки от три изграждани една върху друга църкви - еднокорабна базилика от края на IV век, трикорабна базилика от началото на V век и трета църква от XI-XII век.
Селището възниква през 1873 – 1875 г., след прокарването на железопътна линия от Цариград за Белово. Линията минава край село Полатово (днес квартал на града), но селището е наречено Гара Кричим, тъй като в стопанската му околност най-голямо селище е село (днес град) Кричим.
Първите заселници са селяни от Перущица, Брестовица, работници по жп. линията от Пещера, търговци на зърнени храни, плодове и зеленчуци, комисионери, кръчмари, ханджии.
По-късно започва строителството на фабрики, особено в навечерието на Втората световна война, когато консервната промишленост е насочена към пазара на Германия. Първи идват братя Тевекелиеви (1933 – 1934 г.) от гр. Елена.
В периода от 1994 до 1998 г. икономиката на община Стамболийски следва социално-икономическите колебания, характерни за страната.
В преобладаващата част от развиваните дейности рентабилността е била положителна. Това особено е видно в търговията, общественото хранене и хотелиерството, различните видове финансови, образователни и бизнесуслуги, строителството, дървообработването, селското стопанство и целулозно-хартиената промишленост.
Главен разпределителен пункт на голямото количество дървен материал, който се превозва от Батак, Пещера и Девин, а също и на хранителни продукти, консерви, целулоза, книжен амбалаж и друга продукция на предприятията в общината, е железопътната гара.
Веднъж в годината се провежда празник на града, който продължава 3 дни. Датата се променя всяка година според църковния празник Свети Дух.
