Мелник

Мелник се намира в планински район в югозападните поли на Пирин планина. Разположен е в живописна местност на 22 km югоизточно от град Сандански на 437 m н.в. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 670 mm. През градчето протича Мелнишката река, ляв приток на Струма. На 7 km от него се намира Роженският манастир. За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишки пирамиди. Мелник е изходна точка за хижа „Пирин“ и хижа „Малина“.
  • Население 325;
  • Землище 6,464 km²;
  • Надморска височина 437 m;
  • Пощ. код 2820;
  • Тел. код 07437;
  • МПС код Е;
  • Област Благоевград;
  • Община Сандански;
Днес не са известни никакви положителни сведения, по които би могло да се установи кога е възникнал Мелник. Според академик Иван Дуйчев, етимологията на името Мелник има чисто славянски произход. Тя се извежда от старинната славянска дума мел – бяла глина, креда, с която се означават скалите, сред които е разположен градът.[1] Въз основа на археологически данни се предполага, че Мелник е възникнал отначало като крепост за охрана на южната българска граница и пътя по река Струма, след сключването на българо-византийския договор от 864 година.[2]

Мелник се споменава за първи път в писмените извори в началото на XI век във връзка с включването му в границите на Византия след Беласишката битка.[3] Според пътеписа на Мохамед Ал-Идриси през XI—XII в. византийски Мелник е прочут град с обработени полета, села и ниви, които следват непрекъснато.[4] Като граничен град между България и Византия често сменя суверенитета си. В първите години на XIII век управителят на Западните Родопи – Алексий Слав, става независим владетел със столица в Мелник. Градът е обграден с крепостни стени. В средата на XIII век градът влиза в границите на Никейската империя[5]. През 1252 година за наместник на никейския император Йоан III Дука Ватаци в Мелник е назначен бъдещият велик византийски император Михаил Палеолог,[6][7] който поддържа в Мелник добри отношения с българите. През XIII век в Мелник са заточвани неколкократно цели родове на византийски аристократи (от българския цар Калоян и от византийски императори),[8] което променя състава на населението и архитектурния облик на града[9] (много от византийските къщи са ползвани до началото на XX век, величествени руини от тях са запазени и до днес).

През XIV век за известно време Мелник е включен във владенията на протосеваст Хрельо, а след неговата смърт през 1342 година в продължение на около 15 години градът е под властта на сръбския владетел Стефан Душан.[10] Последният християнски владетел на града е Константин Драгаш, загинал в битката при Ровине през 1395 година.