Чирпан

Град Чирпан е разположен в Централна България, област Стара Загора. Заема трето място след Стара Загора и Казанлък и е административен център на община Чирпан. Има богати културни традиции. Жителите се наричат чирпанци или чирпанлии. Чирпан е родното място на поета революционер Пейо Яворов. Климатът в района е умерено-континентален. Релефът на общината е слабо хълмист и ниско планински. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и части от Чирпанските възвишения.

  • Население 19 822;
  • Област Стара Загора;
  • Община Чирпан;
  • Надморска височина 168 м ;
  • Площ землище 73,16 km²;
  • Пощенски код 6200;
  • Телефонен код 0416;

Името на Чирпан се смята, че произлиза от римското име на селището и е свързано най-вече с извора Текир, около който се формира градът.

Чирпан се смята за наследник на тракийско-римски античен и средновековен град наречен Карасура или Алексиополис, който се намира на 6 км от сегашното местоположение на града. Смята се, че Чирпан е основан от преселници от този град след разрушаването му.

Историческите документи дават основание да се смята, че градът е съществувал на сегашното си място от началото на 15 век.

През Възраждането, периода 18 – 19 век, Чирпан се характеризира като град с добре развито земеделие и занаяти.

На датата 6 септември (Деня на Съединението) се отбелязва празникът на града.

През следосвобожденския период занаятите западат заради загубата на пазари в Османската империя, но процъфтяват лозарството и винарската промишленост.

Църквата „Св. Богородица“ – 1835 г. е първият голям християнски храм в гр. Чирпан. Интерес представляват и другите църкви: катедралният храм „Свети Архангел Михаил“ – 1859 г., църквите „Св. св. Кирил и Методий“ и „Свето Възнесение Господне“-1857 г., а в един от парковете на града се намира и храм „Св. Илия“-1895 г. в непосредствена близост е разположен и православен молитвен дом.

Манастирът е разположен над самото село Златна Ливада, на десния бряг на Стара река, сред красива природа. Най-старият манастир в Европа – Свети Атанасий е една от културно-историческите забележителности на България. Уникалността му се допълва и от местните легенди за лековитата вода в кладенеца на манастира, свързани с основаването и покровителството му от Свети Атанасий, както и от постницата в скалите над манастира – чудотворна дупка, обитавана от светеца и неговите следовници в дни на пост, молитва и усамотение, през която поклониците минават за здраве и благоденствие.  В своята близо 1700-годишна история манастир св. Атанасий е многократно разрушаван и съграждан наново. Легенди разказват, че тук по времето на национално-освободителното движение са се крили Апостолът на свободата Васил Левски и други участници в борбата за национална свобода.

Къщата музей „Пейо Яворов“ се намира в централната част на град Чирпан. Обявена е за музей на 31 октомври 1954 г. по повод 40-годишнината от смъртта му. Още преди официално да бъде обявена за музей, къщата е обект на посещения. През 1924 г. за 10-годишнината от смъртта на поета домът му е посетен от Гео Милев (друг голям български поет) и други творци. Заради това по-късно голямата сестра на Яворов отделила една от стаите на къщата за почитатели на поета. Поетът е считан за един от родоначалниците на символизма в българската лирика. Експозицията на музея в Чирпан представя оригиналната битова подредба на кухнята, гостната (наричана „средната стая“) и т.нар.„Пейова“ стая. В гостната може да бъде видян портретът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (български революционери и радетели за освобождение от османско владичество), свидетелстващ за отношението на семейството към борбата за освобождение. Гостната е запазена във вида, в който семейство Яворови я е подредило, готвейки се да посрещне поета и съпругата му Лора през септември 1913 г. Средната стая била на майката на поета Гана Крачолова, където тя обичала да пее български народни песни. В Пейовата стая е запазена работната маса на поета, върху която е стояла любимата му книга – „Фауст“на Йохан Гьоте, и неговото легло с метални решетки. В тази стая Яворов е прекарал множество безсънни нощи, четейки стиховете на Ботев, Вазов, Пушкин, Лермонтов и Некрасов. На стената е окачен и портретът на Пушкин, който Яворов изрязва от руското сп. „Нива“ и поставя в рамка. В двора на къщата музей е поставен бюст-паметник на поета. През 1973 г. към музея е открита експозиционна зала. В нея са показани снимки и вещи, представящи живота и творчеството на Яворов – от стария Чирпан, ученическите му години в Пловдив, работата на поета като телеграфист в различни градове из България, участието му в културния кръг „Мисъл“. От 1968 г. в Чирпан се провеждат ежегодни Яворови януарски дни. Откриването им е на рождения ден на поета – 13 януари. Културното мероприятие е съпроводено с литературни четения, изложби, кръгли маси и др. В музея се организират и множество премиери на книги, конкурси и концерти. На 13 юли 2006 г. къщата музей „Пейо Яворов“ е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Художествената галерия „Никола Манев“ се намира в центъра на Чирпан. Зад изрисуваната фасада на дома, изграден преди век и половина от местен турски бей, се простира огромен двор, заобиколен от гъсти чемшири, а широката калдъръмена пътека води към съседната къща, където се е родил и отраснал Пейо Яворов. „Къщата на бея“, както я наричат старите жители на града, e една от най-красивите стари възрожденски къщи в града. През месец април 2000 г. световноизвестният художник Никола Манев, който е роден в Чирпан я купува и превръща в галерия. За целта къщата е реставрирана и обзаведена с картини на автора. 

Историческият музей в град Чирпан е създаден през 1998 година и е един от големите български музеи в страната. Той разполага с четири големи изложбени зали, няколко работни кабинета предназначени за научните отдели: Етнография, Археология и История.  Музеят е известен с научните и изследователски дейности, които развива на територията на град Чирпан и региона. В него няма постоянна експозиция. Подредени са експозиции от различни периоди и са с различна тематика. Основните колекции съхранени в Историческия музей в Чирпан включват: снимки, документи и вещи свързани с миналото на града и околностите. Музеят пази лични вещи и материали, свързани с известни дейци от възрожденския период, периода на борбите за съединение на българските земи, бита и културата по тези земи. Най-известният археологически обект на Исторически музей Чирпан е местността Карасура, намираща се на изток от града, в близост до южните склонове на Средна гора. Уникални са откритите каменни колони с надписи, култови паметници и скулптури от различни епохи, както и много монети и оръдия на труда. В музея също така са изложени богата колекция от накити и украшения както и над 250 различни възстановени керамични съдове. Интерес будят някои от съдовете с красиви форми и украси, датиращи от девети век.