Първите писмени свидетелства за селището са в латиноезични и турски източници от втората половина на XVI и началото на XVII век, в които името му има множество различни форми – Чипровац, Чипуровац, Кипоровец, Чипоровци, Кипоровац, Кипровци, Чипрофче, Чипоруфца. След Освобождението официалното му име е Чипровци.
Чипровци е много старо селище, възникнало още в тракийско време, когато областта вероятно е населявана от трибали. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи, като залежите са от сребро, олово, желязо, мед и злато.
През римската епоха районът около селището бил от най-значимите златодобивни райони на Балканите. В късната античност рудодобивът е имал голямо значение за развитието на военното производство в римската Рациария (днешният Арчар). След VI век тук дошли славяните и заимствали производствения опит в рударството от местното население.
През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет. От занаятите най-голямо развитие получило златарството, като са запазени множество образци на произведени в града култови предмети в православните църкви на България, Сърбия и Влашко.
През септември 1688 г. избухнало Чипровското въстание, оглавено от Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови и Матея Пеячевич. В местността Жеравица се състояло решителното сражение, където войските на турския васал – маджарския граф Емерик Текели разбили въстаналите българи. Останалите живи се укрепили в Чипровци и в Чипровския (Гушовския) манастир, но и тяхната съпротива била сломена. Настъпили нечувана сеч и зверства. Повече от половината население било избито. Голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско, Хърватско. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, след което никога не достига миналото си величие. Чипровци въстава и в 1836 г. (Манчовата буна), и в 1837 г. (начело с Върбан Пенев). Жителите му участват и във Видинското въстание през 1850 г.
През XIX век голямо развитие получава килимарството.
Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна. Намира пазар по целия свят и днес, а в хиляди домове на България греят багрите на чипровската природа, събрани и увековечени от нежните ръце на чипровските майсторки.
На 8 юли 1876 година, по време на Сръбско-турската война, български доброволчески чети, водени от Филип Тотю и Панайот Хитов, преминават границата и превземат Чипровци, но след няколкодневни боеве с османски части се оттеглят.
Чипровци дарява през 1879 г. на княз Дондуков най-големия изтъкан дотогава в селото килим „каракачки", с размери 7 Х 6 m – първата голяма слава на чипровските килимари и търговци в столицата. По-късно такива килими украсяват министерските кабинети, домовете на богаташките къщи.
В Чипровци има исторически музей, посветен на историята и развитието на града, което датира още от времето на саксонците. Създаден е през 1988 г. Тогава Чипровци е бил известен със своите самокови (средство за обработка на метала, добит от рудата). В музейната сбирка може да се види макет на това как е изглеждало и как точно е функционирало това съоръжение.
Освен с рударство Чипровци е по-известен с килимите си. Те са отразявали душата на създателките си. Основните модели са се предавали от поколение на поколение като така са достигнали и до наши дни. Тези килими, както и съществувалата някога златарска школа са пазили града през дългите години на османска власт. Чипровци е бил под опеката на султанката.
Чипровският манастир се намира по поречието на р. Чипровска Огоста в подножието на Язова планина (част от Западна Стара планина), на около 4 km североизточно от Чипровци.
Всяка година на 1 май се празнува съборът на града.
Празник на Балкана се провежда в средата на август, когато жители от цялата община и съседните общини опъват палаткови лагери и се забавляват.
Всяка година на 6 септември всички отиват в планината на мястото, където преди столетия се е намирал Гушовския манастир. Според местна легенда преди много години на този ден хората са ходели в планината при манастира, а от балкана слизал бял елен, който носел името Гушовец. Хората го чакали да си почине и да пие вода, и го принасяли в жертва. Един ден обаче еленът закъснял и хората го заклали преди да си е починал, и да пие вода. Оттогава, никога повече не дошъл елен.
От 2014 началото на май се провежда фестивал на чипровския килим. Изложени са много килими – на площада и на прозорците на общината и на къщите на чипровчани. В отделни палатки е показан производственият процес – от чепкането на вълната, през преденето, багренето, насноваването и самото тъкане. За гостите има подредени торлашка баница с печени кори, домашно овче сирене и греяна домашна ракия.
Кухня:
Пълнени чушки с боб
Зелеви сарми с ориз и орехи
Пържено по чипровски
Баница с печени кори (обге)
Кюфтенца с боб
Печено агне в пещ
Крем карамел в тиква
