Червен бряг е град в Северна България, административен център на община Червен бряг, област Плевен.
Червен бряг е разположен на границата между Предбалкана и централната част от Дунавската равнина – Оряховската и Белослатинската равнини. Дунавската равнина, на десния бряг на река Искър.
B покрайнините на града се намира природен парк Голеж.
Село Червен бряг е споменато за пръв път в османски данъчен регистър от 1430 година като Джервен брег. В средата на XVI век е регистрирано в османски документи като село Добролък, тимар от каза Мроморнича. През XVI век е документирано и в регистъра за войнуци към каза Нийболу като село Червен бряг. Името на селището идва от червеникавата глина, добивана край него.
Съвременният град е създаден през 1899 година от Иво Попович и Марко Марков на 3 километра западно от селото като гара на строящата се железопътна линия София – Варна и през следващите години се превръща в оживен пазар за зърнени храни, домашни животни, пашкули и други земеделски произведения. По доклад на министър-председателя Андрей Ляпчев от 26 юни 1929 година гара Червен бряг получава статут на град.
В края на 60-те години край града е изграден голям военен завод за производство на бронирани машини – Машиностроителен комбинат „Девети май“. След края на Студената война заводът ограничава дейността си и през 2009 година фалира.
Червен бряг е най-близката и най-удобната гара, свързваща районите на Тетевен, Луковит, Оряхово, Бяла Слатина и част от Ботевградско с главната железопътната линия София-Варна. Тук от нея се отделят второстепенната линия Червен бряг – Златна панега, а в миналото и закритата Червен бряг – Оряхово.
Иконостасът на храма „Свети Софроний Врачански“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.
В централната градска част се намира паметник на Васил Левски. Читалище „Н. Й. Вапцаров“ развива разнообразна културно-просветна дейност.
Червен бряг е побратимен с град Таганрог, Русия.
