Ботевград е град в Западна България, Софийска област. Той е втори по население в областта след Самоков и е административен център на община Ботевград.
Намира се в Софийска област, на около 60 км от град София, на север от Стара планина, по посока Варна или Русе.
Разположен е в южната част на Ботевградската котловина между Предбалкана на север и Стара планина на юг, на 350 м надморска височина. На северозапад котловината е ограничена от планинския рид Гола глава, а на североизток – от рида Лакавица. Двата рида се разделят от река Бебреш, която тече през котловината. От югозапад на юг котловината граничи съответно със старопланинските масиви Ржана, Голема планина, Мургаш и Етрополска планина. Северният дял на Етрополска планина, който граничи с котловината, се нарича Било планина. На север се издигат възвишенията Медвен (520 м) и Темуша (480 м).
През града протича Стара река – ляв приток на река Калница, вливаща се в река Бебреш. Тя извира от Етрополска планина и в горното си течение понякога се нарича Ечемишка река.
Климатът е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 10,9 °C. Средногодишната сума на валежите е 746 мм, с есенно-зимен минимум и пролетно-летен максимум. Най-голямо е количеството на валежите през май, юни и юли. Преобладават северозападните ветрове, които са свързани с преноса на влажни въздушни маси от запад и северозапад. Средната скорост на ветровете е около 1,5 – 2 м/с.
Най-древният предшественик на Ботевград е тракийско селище от V в. пр. Хр., което се намира в района на днешните хмелови конструкции в местността Манастирището, западно от града. Оттук в Ботевградския музей са прибрани разнообразна битова и строителна керамика, оръдия на труда, мраморна оброчна плоча с образа на Тракийския конник.
Близостта на селището с римския път става причина жителите му да го изоставят и се установят на 3 km южно от него в гората-закрилник, където израства ново село, наречено Зелин. При заселването на славяните по нашите земи селището придобива чисто славянски облик. През Втората българска държава село Зелин влиза в пределите на феодално владение, чийто управител севаст Огнян, виден болярин при цар Иван Шишман, със седалище крепостта „Боженишки Урвич“, оказва последна съпротива на османските поробители в защита на българската държава.
Районът на Ботевград е завладян от османските нашественици след ожесточени боеве.
През декември 1871 г. Васил Левски в тесен кръг с В. Петров, М. Николов, Г. Брънчев, Петър бояджията, В. Бушаранов и др. създава революционен комитет, който развива своята дейност до времето на Арабаконашкия обир. През 1876 г. е разгромена Ботевата чета, а заловените от целия район бунтовници преминават през Орхание за София.
На 29 ноември 1877 г. градът е освободен от османско владичество с помощта на руски и финландски воини от Западния отряд на ген. Йосиф Гурко. Съдействие оказва местното население.
В края на XIX в. от важно значение за развитието на икономическия живот в града е еснафът, който се състои от железари, дърводелци, седлари, кожухари, панталонджии, кондурджии и др. Влияние оказват и тютюневите фабриканти, манифактурджиите, хотелджии-гостилничарите и кръчмарите. През 1898 г. след като Общината организирана изложба на пашкули и коприна, е открита Държавна образцова бубарница.
Към края на Втората световна война промишлеността се определя от съществуващите три керамични фабрики за марсилски керемиди и тухли, две мелници, седем дърводелски работилници за производство на бурета, бъчви, дървен амбалаж, столове, налъми и др., две коларо-железарски, два дарака и чепкала за обработка на вълна.
29 ноември – празник на Ботевград.
Ботевградска топеница – приготвя се от изцедено кисело мляко с добавено натрошено сирене. Прибавят се нарязани на ситно и обелени печени чушки, 2 – 3 сварени яйца на кубчета. Подправя се със счукан чесън и по избор чер пипер, магданоз и др.
Забележителности:
Часовниковата кула в Ботевград е символ на града и присъства в герба му.
В близост до града е село Скравена, където има още 3 обекта от национално значение, както и село Врачеш, известно с бъчварството и Врачешки манастир.
Популярни места за почивка и отдих край града са местността Рудешки дол и района на яз. Мали лаг, където в миналото съществува къмпинг и е развит риболова.
Жабешкото блато“ се намира на около 1 km южно от Ботевград, Софийска област, в покрайнините на курорта Зелин.
