Беленски мост на Колю Фичето на река Янтра – Бяла

Напоследък много актуален стана спорът за това дали българите сме били роби или пълноправни поданици на Османската империя. В следващите редове ще се опитам да отговоря на този въпрос чрез историята на един от най-известните градежи на Никола Фичев (Колю Фичето) – мостът над река Янтра при град Бяла.

Мостът е построен през 1865-67 година. Приблизително по същото време пра-прадядо ми строи и черквата Св. Троица в Свищов. Поръчението за съоръжението над реката идва от прочутия по това време на Балканския полуостров Мидхат паша. Като валия на дунавския вилает и един от

той иска да свърже Русе със столицата на империята Цариград. За целта пътят трябва да мине през широко разливащата се на това място буйна Янтра.

На служба при Мидхат паша тогава е полският инженер и архитект Людмил Рола. Рола изготвя проект и оценява градежа на около 3 млн. гроша. Мидхат паша в началото е готов да приеме тази цена.

  • Конструкция сводове;
  • Материал камък/стоманобетон;
  • Обща дължина 276 m;
  • Ширина 9 m;
  • Главен отвор 12 m;
  • Брой отвори 14;
По това време Колю Фичето вече е прочут с работата си в България и Мидхат паша решава да чуе и негово виждане за строежа над Янтра. За по-точни изчисления и по-нагледно представяне на съоръжението, майсторът изготвя точен макет на моста от восък. Представете си какво трябва да е било учудването на османския управник, когато чува от първомайстора цена за моста от седемстотин хиляди гроша и почти двойно по-кратко време за изпълнението му. Освен това светлият българин проявява

ако не успее при реализирането на проекта.

От малък съм се възхищавал на тази вяра в собствените си сили у пра-прадядо ми. В днешно време сякаш имаме нужда именно от нея. Кой ли ген останал през хилядолетията е излязъл напред, за да може да подходи така уверено в работата си Колю Фичето?

В крайна сметка Мидхат паша рискува и възлага важния градеж на българина. За тази мащабна за времето си работа, са наети майстори в различните занаяти от Трявна, Дряново, Габрово, както и от местните жители на град Бяла.

14 свода, контраверси и преливници за преодоляване на силното течение на реката. Дълъг е 276 метра, а ширината му достига до почти 10 метра.

Начинът, по който мостът е облицован и украсен, до момента е използван само при градежа на жилищни и административни сгради. Изобщо целият мост представлява съчетание между архитектура и скулптура. На основните стълбове присъстват много интересни скулптури на лъв, лебед, грифон и нимфа. Външността на зидовете е облицована с фино обработен варовик, което допълнително създава представата за работа върху сграда. Преливниците са оформени като отворени и затворени прозорци.

Значението на този мост за инфраструктурата на Османската империя е огромно. Именно заради това и заради добрите условия, представени от Никола Фичев,

Дава му много голямо място в Търново и петдесет хиляди гроша за добре свършената работа.