Байкушевата мура

Байкушевата мура е важен екземпляр от вида черна мура (Pinus heldreichii).

Наречена е на името на лесовъда Костадин Байкушев, който през 1897 година открива и описва този екземпляр. Намира се в планината Пирин в България на 1930 метра надморска височина. Разположена е в близост до хижа Бъндерица до пътя от Банско за хижа Вихрен. Възрастта ѝ се оценява на повече от 1300 години, което я прави най-старото иглолистно дърво в държавата и едно от най-старите дървета в света. Приблизителните ѝ размери са: височина 26 метра, диаметър 2,48 метра и обиколка 7,80 метра.

Високо в дебрите на Пирин планина, в местността Бъндерица ви очаква среща с величието на природата, материализирано от един гигант, който е с възрастта на Българската държава. Става въпрос за Байкушевата мура - най-старото иглолистно дърво у нас.

Гигантът се намира на 1930 метра височина вдясно от пътя за хижа "Вихрен" и на около 300 метра над хижа "Бъндерица".Байкушевата мура е от вида черна мура (Pinus leucodermis) и е на възраст около 1300 години. Видът е ендемичен за Балканския полуостров и освен на него расте само в южноиталианската област Калабрия. У нас вирее основно в Рила и Пирин, среща се и в граничната планина Славянка. Единственото по-старо дърво в България е дъба от село Гранит, Старозагорско, чиято възраст приближава 1700 години.


Байкушевата мура е открита от лесовъда Костадин Байкушев през 1897 година. Той получава задача от княз Фердинанд да изследва горите на Пирин, Пелистер и Атон. Тогава тези земи все още са били под османска власт и за експедицията е било взето специално разрешение. По това време в района бушува голям пожар, а дървото оцелява като по чудо. Възрастта му е определена от Байкушев с помощта на преслеров свредел от Германия. Още тогава мурата е оградено по заповед на княза и започват грижи за неговото опазване.

  • Тип на обекта вековно дърво ;
  • Възраст около 1300 години;
  • Височина 26 метра;
  • Обиколка 7,80 метра;
Смята се, че бащата на Никола Вапцаров - воеводата Йонко, е дал името на дървото в чест на неговия откривател. През 1980 г. Пирин е обявен за Национален парк, а това засилва мерките за опазването на мурата. Днес за нея се грижи община Банско, както и множество природозащитни организации.

 

Хилядолетният гигант е висок 26 метра, диаметърът му е 2,48 метра, а обиколката - 7,8. Достъпът до него в последните години е улеснен от конструкция от дървени стъпала, които завършват с площадка. Стъпването по корените на дървото са забранени, тъй като човешкото въздействие от големия туристически поток е започнал да нанася вреди на мурата. Мераклиите да обгърнат ствола му с ръце обаче са много. Докосването до живо същество, което в продължение на векове е устоявало на суровите природни стихии и което е преживяло исторически епохи е необичайно усещане и зарежда със специална енергия.

 

Байкушевата мура е леснодостъпна и до нея може да се изкачите дори с кола, въпреки голямата надморска височина. Тръгнете от Банско по пътя за хижа Вихрен. След около 8 км., малко след хижа "Бъндерица"отбийте вдясно и ще видите дървото дори от пътя. Точно при него пътят има разширение, където може да оставите автомобила си. Следва кратка пътека и стъпалата към уникалният дървесен екземпляр.В близост до Байкушевата мура има паметник на трима загинали алпинисти. Наблизо са хижите "Бъндерица" и "Вихрен". Край първата има изграден къмпинг

Не са много хората, които знаят, че Байкушевата мура се нарича на името на откривателя си Константин Байкушев, а неин кръстник е Йонко Вапцаров – бащата на Никола Вапцаров.

Историята започва с Константин Байкушев, който изучавал лесовъдство първо в Чехия, а след това завършва Академията по лесовъдство в град Тарант (близо до Дрезден). След завършване на обучението си, младият лесовъд се завръща в страната с много знания и жажда за изследване на родните гори и първото, което прави е да потърси помощ от княз Фердинанд, който да му помогне да организира експедиция, която да проучи дървесните видове, които растат на територията на България.

До този момент нито един ботаник не е изявявал подобно желание за изследване на дървесните видове, затова княз Фердинанд приема присърце молбата на Байкушев и през 1897 година издава нареждане експедицията да се сформира и изследването да се проведе в района на Пирин, Атон и Пелистер.

Чест прави на княз Фердинанд да поръча такъв вид изследване на горите, тъй като по това време тези земи са все още под османско владичество и за да се предприеме една такава експедиция се е наложило да се поиска разрешение от Високата порта.

Слава богу, такова разрешение и било дадено и Байкушев повежда експедицията си в горите на Пирин.

И тъкмо там, на 1930 метра надморска височина лесовъдът открива дървото.

То стояло там, гордо разперило клони, с корени здраво вкоренени в земята – един ням свидетел на създаването, възходите, паденията и възкръсванията на Българската държава.

Мислите си, че след като открил вековната черна мура работата на Константин Байкушев приключила? Не, тя едва сега започвала, затова и лесовъда не губил нито миг и се заел с измерванията и определянето на точната възраст на дървото.

Измерванията установяват, че дървото е с височина от 26 метра, с дебелина от 2,6 метра и с обиколка от 7,6 метра. За да определи годините на мурата Константин Байкушев използвал специален инструмент, наречен „преслеров свредел”. С помощта на високотехнологичната за времето си джаджа е изваден дървесен пръстен от мурата и по дължината на радиуса му са преброени годините – 1200 към 1897 година.

Споменахме малко по-горе, че кръстник на мурата е Йонко Вапцаров, който е бил водач на няколко от експедициите, които Байкушев е провеждал из Пирин до 1915 година. Всеки път, когато бащата на Никола Вапцаров водел група в планината е устройвал биваците край черната мура и е казвал на всички „ще установим лагера край Байкушевата мура” или „ще си починем край дървото на Байкушев”. Така лека-полека всички започнали да назовават дървото на името на откривателя му и днес ние го знаем като Байкушевата мура.

Хижа Бъндерица се намира на около 300 м. от природната забележителност, и малко по-нататък ще дадем полезна информация как да стигнете до нея най-бързо и лесно, но сега просто искаме да ви кажем един интересен факт за нея, а той е, че днешната, позната на всички туристи хижа Бъндерица всъщност е построена от Константин Байкушев и предназначението ѝ е било за сушилня на семена от черна мура.

Мурата е иглолистно, вечнозелено дърво, което принадлежи към семейство борови. Дърветата от този вид растат на 1000 – 1200 метра надморска височина и на територията на Европа се срещат два основни вида – бяла и черна мура.

Бялата мура у нас се среща основно в Рила и Пирин, а черната е характерна за Пирин и граничната планина Славянка.

Черната мура (каквато е и Байкушевата мура) има по-тежка и твърда дървесина в сравнение с бялата и в миналото дървесината ѝ се е използвала за направата на кораби, бъчви, за греди в строителството и други.

Интересното е, че мурата е сред малкото видове дървета, които са успели да оцелеят след глобалното заледяване преди милиони години. Днес по-големи масиви от бяла и черна мура се откриват в Югоизточна Европа и то основно в Пирин и по-ограничено в планините в Албания, Македония, Гърция и Черна гора.

Черната мура расте на планински склонове, на които почти няма почва, което донякъде обяснява как успява да се пребори с конкуренцията на останалите дървесни видове.

Дървото освен това расте много бавно, като за една година образува само един пръстен. Това позволява на експертите след взимане на проба да определят не само възрастта на дървото, но и да анализират влиянието на климата през годините, в които дървото е растяло.

Благодарение на ясно изразените си едногодишни пръстени Байкушевата мура е „разказала” на ботаниците и лесовъдите на колко години е и какви са били зимите и летата, докато е израствала.

Преди много години, чак оттатък морето се е намирала Велика България. Била богата, мирна и щастлива страна, в която всички се радвали на благоденствие. Столицата на Велика България (Фанагория) била средище на търговци, учени, поети, художници и градинари.

Едно от най-красивите неща във Фанагория били градините ѝ, а кан Кубрат, който бил владетел на Велика България най-много обичал да си почива и да размишлява на сянка под клоните на една черна мура. Ден след ден Кубрат се наслаждавал на израстването на дръвчето, а то сякаш усещало обичта на владетеля се разхубавявало все повече и повече.

Колкото по-богата и благоденстваща била Велика България обаче, толкова повече ставала трън в очите на останалите страни, които все по-често започнали да я нападат.

Настанали тежки времена за Велика България и за да предпази народа си, малко преди да умре кан Кубрат заповядал на синовете си да се разделят и да тръгнат по света да търсят по-добро място за живеене.

Така и станало. Синовете погребали баща си в родната Фанагория, засадили на гроба му семена от любимата му черна мура и потеглили на път да дирят нов дом за народа си.

Опустяла българската земя. Разрушени били домовете, пазарите, градините. Единствено верния градинар на кана останал във Фанагория и всеки ден ходел на гроба му, за да си „говорят”.

Един ден мъката налегнала тежко градинаря Байкуш и той решил да последва сина си, който бил тръгнал с Аспарух към земите отвъд Дунав. Преди да потегли обаче решил да отиде за последно на гроба на кана, за да се сбогуват. Докато стоял край гроба и сърцето му се късало от мъка, Байкуш чул гласа на Кубрат, който му казал да отнесе със себе си семената от черната мура и да ги даде на Аспарух, който да ги засее на новата земя. „Докато я има черната мура, ще я има и България” – казал кана на градинаря.

След дълги перипетии Байкуш успял да пристигне на новата българска земя, но не могъл да види сина си, който бил загинал в битка. Съсипан, Байкуш помолил Аспарух да му посочи мястото, където е загинал сина му и веднага се отправил на там.

Открил съсипания баща гроба на чедото си, оплакал го и решил да остане наблизо до него. Не успял да занесе семената от черната мура на Аспарух, но решил да ги засади на гроба на сина си и да се грижи за дървото, докато е жив.

Дълги години се грижил Байкуш за любимото дърво на кан Кубрат, а след като смъртта го прибрала при себе си, гората „скрила” дървото от чужди очи. Дървото растяло както растяла държавата. Понякога имало лоши години, падали лавини, пожари бушували, но Байкушевата мура устояла на всичко, защото както казал кан Кубрат: „Докато я има черната мура ще я има и България”.

Байкушевата мура се намира на около 10 – 15 км. от град Банско и на около 300 м. от хижа Бъндерица.

Можете да стигнете до природната забележителност по няколко начина – пеш, с велосипед, с автомобил или с автобус. Ако сте гости на хотел Лъки Банско и сте решили да стигнете до Байкушевата мура с автомобил, това ще ви отнеме около 30 минути (15,1 км.). Единственото, което трябва да направите излизайки от хотела е да поемете по улица „Пирин”, за да излезете от града.

Продължавате да карате единствено направо и следвайки табелите да стигнете до хижа Бъндерица. Продължавате на около 400 метра по пътя след хижата и отбивате в дясно, където има обособен паркинг.

Няма как да подминете дървото, тъй като то се вижда и от главния път. До Байкушевата мура има изградени дървени стълби и площадка, от която се разкриват прекрасни гледки.

Ако сте решили да си направите един летен преход с пикник, тогава, за да стигнете пеш от Лъки Банско до Байкушевата мура ще ви отнеме около 3 часа и 30 минути (12, 6 км).

От Банско тръгват и автобуси, които могат да ви изведат направо до хижа Бъндерица и Байкушевата мура.

Осигурен е достъп за колички на хора с увреждания.

Байкушевата мура е интересен екземпляр от вида черна мура. Носи името на Костадин Байкушев, който я открива и описва. Намира се в планината Пирин, близо до хижа Бъндерица, край град Банско. Експерти твърдят, че дървото е на повече от 1300 години. Това прави Байкушевата мура най-старото дърво в България и едно от най-старите в целия свят. Приблизителната му височина е 26 метра.

Бихте ли тръгнали от другия край на България, за да видите на живо едно от най-старите иглолистни дървета в страната? Едва ли. Ако обаче сте близо до Банско или на поход в тази част на Пирин, отклонете се малко от пътя, за да се отдадете на този нетрадиционен „дървесен“ туризъм.

Байкушевата мура е на повече от 1300 години, което означава, че е кажи-речи връстница на българската държава. Нарича се така по името на лесовъда, който я открива и описва през 1897 г. - Костадин Байкушев. Освен, че е най-старото иглолистно дърво в България, тя е и едно от най-старите дървета в света. Е, не може да се сравнява с близо 5000-годишния бор Матусал в Източна Калифорния, САЩ (приет за най-древното дърво на Земята), но пък си е наша и на достолепна възраст. По-стар от Байкушевата мура е само дъбът в с. Гранит, който е на около 1500 години.

До вековната черна мура е изградена дървена площадка, която се вижда отдалече. Но чак когато се доближите съвсем и опитате да прегърнете ствола с ръце, разбирате колко голяма всъщност е мурата – трябват ви поне седем души, за да я обгърнат (или шестима с много дълги ръце). Обиколката на ствола й е близо 8 м, а височината й е 26 м.

Мурата е удивителна не само заради възрастта си. Видът черна мура е оцелял след последното голямо застудяване само на определени места в Източна Европа. А поради бавния й растеж по кръговете на ствола й може да се разбере какви са били климатичните условия в миналото.

Полезна информация: Байкушевата мура се намира в Пирин, на около 7-8 км над Банско, между хижа Бъндерица и хижа Вихрен. На около 400 м по шосето след Бъндерица отбийте вдясно. Има разширение на пътя, където можете да оставите автомобила си. От самия път се вижда ограденото дърво, така че трудно ще го подминете.

В близост до мурата можете да опънете палатка на къмпинг Бъндерица (безплатен), продава се и вкусна домашна храна.