Батулийски манастир "Св. Николай Чудотворец" - Батулия

Рейтинг:
0 / оценки
Намира се в дял Мургаш на Стара планина, на десния бряг на Батулийска река на около 30 km северно от София, на 14 km югоизточно от Своге, на 4 km източно от гара Реброво (откъдето се прави отклонението от основния път София-Своге) и на 1 km североизточно от с. Батулия. До манастира се достига пеша или с автомобил по черен стръмен път вдясно от антифашисткия паметник в центъра на селото. Църквата е построена през 1911 година а паметна плоча на стената на странноприемницата към манастирската обител съобщава, че сградата е построена през 1913 година по време на управлението на Екзарх Йосиф и софийския митрополит Партений.

От доста години за манастира Свети Николай Чудотворец и се грижи всеотдайно Отец Стефан.
Манастирският комплекс се състои от църква, електрифицирана и водоснабдена жилищна сграда, каменна чешма и камбанария. Църквата с патрон Свети Николай Чудотворец е еднокорабна и едноапсидна, без купол. Дворът на църквата е доминиран от внушителна отвесна скала, с която завършва старопланинският хълм, на който е построен манастирът. На върха на скалата е побит голям метален кръст. Храмовият му празник е на 6 декември – Никулден и на 9 май – Летният Св. Никола. Манастирският храм, построен върху основите на средновековна църква, е осветен през 1911 г. от Софийският митрополит Партений. Манастирската сграда е построена през 1913 г. Върху нейната южна фасада и до днес стои надпис, който гласи: „През времето на Негово блаженство Йосиф I Екзарх на българите и Негово Високопреосвещенство Софийски митрополит Партений, с подаянията на благочестиви християни, от мощната ръка на свещеник Емануил Златков се построи тази страноприемница, 3 юни 1913 г.“ Интересен е фактът, че още от своето създаване тази постройка е била предназначена за „Страноприемница“, а не за манастирска обител.
Голяма заслуга за възобновяването на обителта (като инициатор и пряк участник) има свещеник Емануил Златков (бивш строител от с. Главановци, Трънско). Черквата и жилищната сграда са изградени под неговото вещо ръководство. Любопитна подробност е, че  поп Емануил, чрез сина си Пейчо, се запознава със Стоян Омарчевски, Александър Стамболийски, Цанко Бакалов и други видни функционери на БЗНС. В края на 1918 г., след Войнишкото въстание, Стамболийски и Райко Даскалов за кратко се укриват в дома на Пейчо в София, а по-късно, преоблечен като калугер, Стамболийски е преведен от поп Емануил през Орландовци, Подгумер и връх Гола глава до Батулия, където се укрива до амнистията от 31 декември 1918 г., отнасяща се за участниците в “Радомирските събития”. Така се затвърждава приятелството между двамата и през 1920 г., вече като министър председател, Стамболийски пристига в Батулия на гости на поп Емануил. Стамболийски преспива в Батулийския манастир и в негова чест дядо поп нарича двете големи стаи на манастира “Стаите на Стамболийски”.
Днес южно от черквата стоят надгробните паметници на основателите на манастира: свещеник Емануил, неговата презвитера, синът му Пейчо и една друга жена.
Понастоящем Батулийският манастир е отворен за посещение и предлага и места за настаняване.