Според преданията селището възниква в началото на 14 в., малко след падането на държавата под османска власт. Тогава повечето от гражданите на българската столица забягват от нея и търсят укритие дълбоко в гористите местности на Стара планина. Сред тях е болярката Божана, която намира спокойствието сред красивите планински пейзажи, близо до малка река. Там се заселва и започва новия си живот, заедно с децата си. На нейното име е кръстено по-късно това прекрасно кътче земя. Синовете и започват да се занимават с търговия и малко по малко развиват мястото. Все повече търговци минават оттук и преоткриват в тези земи щастието и душевния мир.
Постепенно селото се разраства, за да се превърне във важен търговски кръстопът към средата на 18 в. Оттогава започва истинският разцвет на Боженци, когато неговите търговци и майстори продават стоката си в цялата Османска империя и далеч извън границите й. Основната продукция е от пчелен мед, восък, кожа и вълна. Към края на 19 в. тук има над 100 къщи и около 500 души население.
След Освобождението, обаче, фабричната промишленост започва да измества традиционните занаяти. Все по-малко е работата за местните занаятчии и бавно, но неспирно народът се насочва към Габрово и по-големите градове наоколо, а селото започва да запада. В продължение на десетки години това място остава просто едно обикновено българско селище.
Така е до 1964 г. На 6 септември е открит Архитектурно-историческият резерват “Боженци”. По този начин е запазен автентичния му вид от епохата на Възраждането. Тъй като голяма част от населението му са били богати хора, тук преобладават постройките на два, а някъде на три етажа, с издадени втори етажи. На по-голяма част от първия са били майсторските работилници, а вторият е служил за живеене. Днес повечето постройки са пригодени за живеене, други са превърнати в автентични кръчми и работилници, а новопостроените не трябва да се различават с нищо от останалите. Къщите са пръснати по един обаятелно неподреден начин. Дали наляво по хълма, вдясно, отвъд рекичката или напред по пътя, всяка къща изглежда точно на мястото си. До всяка от тях те води някоя калдаръмена уличка, а живописната картина се допълва от безкрайните гори и полегатите възвишения.
Няколко обекта от комплекса са отворени за посещения. Една от най-старите е къщата на баба Райна, за която се помни че е строена по време на френската революция, а в нея е подредена етнографска изложба от 18 в. Другата е принадлежала на един от най-богатите търговци в селото – Дончо Попа, която разкрива бита на населението през 19 в. В Менгема може да видите автентична преса за пречистване на восък, тъй като е била работилница за восък. Старото школо е строено през далечната 1870 г. и днес служи като изложбена зала, в която се сменят различни изложби. Новото школо също са подредени изложби, а годината на неговото построяване е 1930 г.
Безспорно най-интересна е историята на църквата “Св. Пророк Илия”, в която по-късно е се помещава килийно училище. Църквата била награда. Награда за деянието на един жител на Боженци, което ще се помни далеч напред във времето, щото е тъй необикновено и тъй любопитно. През 1839 г. дядо Иван Топала чул, че видинския паша дава награда на този, който оправи навехнатия глезен на една кадъна. Условието, обаче, било да не се докосва с ръка жената. Рекъл дядо Иван, че ще го направи и се явил пред пашата. Той, от своя страна, с усмивка на лице дал задачата на него. Тъй, но бай Иван бил намислил нещо. Нахранил той коня си, но жаден го оставил. Зарекъл да качат девойката отгоре му и да вържат с връв краката й под корема на животното. След това закарал коня на градската чешма, а той пил докато не утоли жаждата. Но тя била тъй голяма, та корема му се подул много, а въжето се опънало и кракът на кадъната изпукал. Оправил го той, както било заръчано и за награда пожелал да се даде разрешение за строеж църква в селото. Освен това дали разрешение и за камбана – нещо почти невъзможно за тези времена на османско владичество.
Жителите на Боженци и до ден днешен се славят с това, че даряват много. А какво е било, когато са разбрали, че ще имат най-накрая голяма и хубава църква. Всеки е дал каквото може. Богатите повече, средните по-малко, а бедните – упорит труд и храна. Търговците даряват камбаната, докарана специално от Русия. Щедра била и баба Пена Лучничката, която дарила цяла къща, да има къде да живее попа. Иконите и черковните пособия са също дарени, а Христо Матеев и баба Хаджийка отишли чак до божи гроб, откъдето се върнали с 26 предмета за храма и златна чаша за причастие.
Освен забележителните експозиции, в Боженци се предлагат някои интересни атракции. Тук може да се снимате в носия от селото. Ако желаете, може да отседнете в някоя от къщите, които се дават за нощувка, а там ще ви настанят в обстановка, чрез която ще се върнете много назад във времето. Също така, по празниците се правят възстановки на традиционни стари обичаи като Лазаровден, Гергьовден и Коледа. Друго нещо, на което да се полюбувате е местното бяло сладко.
Любителите на пътешествията могат да използват дестинацията за пешеходен туризъм. До Боженци, от Габрово стига древен римски път, който е подходящ за преходи. От срещуположната страна, пък, тръгва пътека към Трявна.
Село Боженци е включено в списъка със 100-те национални туристически обекта.
