Опицвет

Опцвет е село в Западна България. То се намира в община Костинброд, Софийска област. Село Опицвет се намира на кръстопътя между Сливница, Костинброд, Беледие хан, Безден, Богьовци и Петърч. Западно от селото извира река Блато, която се влива в река Искър.
  • Площ 15,672 km²;
  • Население 379 ;
  • Надм. височина 576±1 m;
  • Пощ. код 2235;
  • Тел. код 07110;
  • МПС код СО;
  • Община Костинброд;
  • Област Софийска;
Според селските предания, селото са създали бежанци от опожареното около 1730 г. от турците село Портарево, които се заселили първоначално в западната част на сегашното село Опицвет.

Според преданията първото име на селото е Омайцвет. Самото предание гласи, че най-хубавото момиче в селото се е казвало Цвета. Действието се развива по време на османската власт, когато агата, който е управлявал района, я е поискал за жена и тя, за да не му пристане, се упоила с някаква билка, но агата не се отказал от ОМАЙНАТА ЦВЕТА и я убил в района на днешното село.

Друга версия за името тръгва от събития през последните години на село Портарево. След поредна оргия на турски заптиета[1] в селото и опит да посегнат на хубавата мома Цвета, братята ѝ убиват заптиетата и ги закопават в тръстиките край реката. Тръгва слух, че Цвета е напоила турците и те изчезнали. Оттам идва и версията за развитието на името – от "Опой Цвета" до Опицвет. Историята с убийството се разкрила и турците започнали гонения и разправа с цялото население.

Според друго предание, някога по-сетнешните жители на гр. Сливница и с. Опицвет са живеели в едно селище край извора на река Блато. Понеже хората са страдали от набезите на турците по времето на османската власт, те решили да се преселят, като по-голяма част от жителите се заселили в района на днешния град Сливница, а по-малката – останали близо до река Блато. Поради това първите нарекли вторите "о̀паки" хора (о̀пак свет), а мястото, където живеят долината (дола) на о̀паките и оттам Опицвет.

Основен поминък на населението още от далечни времена традиционно са били земеделието и животновъдството.

От зърнено-житните култури преобладаващо се е сеело жито и по-малко ръж, царевица, ечемик и овес. От останалите култури се е сеел слънчоглед, кръмно и захарно цвекло, картофи, фий, грах и люцерна за фураж, тикви, коноп, фасул. Почти всяко семейство е садяло зеленчуци в малки градини покрай околните водни течения и басейни.

Отглежданите животни са били предимно овце, свине и кокошки, а също и крави, волове и коне. Наличието на вода и обширни пасища е благоприятствало овцевъдството още от времето на някогашното село Портарево.

През втората половина на 20 век село Опицвет е известно с една от най-добрите мандри за производство на бяло саламурено сирене в България.

Поминъкът на населението на село Опицвет продължава да бъде в духа на традициите.

Около 1835 г. е започнала подготовка за построяване на нова черква в селото – идея, избиране на място, подготовка на материали, средства, намиране на майстори, строеж с прекъсвания – повече от 20 години. Черквата е изградена изцяло от дялан камък на варов разтвор. Построена е като еднокорабна базилика. Тържественото ѝ освещаване става през 1861 г. Наречена е "Света великомъченица Неделя".

До главния вход на църковния двор е построена така наричаната Магерницата – паянтова сграда за подпомагане на църковните ритуали, а по-късно ползвана и за училище, читалище, клуб.

Събор на селото, седмица след Великден (Томина неделя).