Река Дунав

От устието на река Тимок до град Силистра, на разстояние 471 км, по река Дунав минава северната граница на България. Дунав е втората по дължина река в Европа (2857 км). В света има 26 реки по-дълги от Дунав, но в Европа тя отстъпва само на Волга.

Още в древността бил важен търговски път, който свързвал Черноморието и Централна Европа. Но изворите на реката били уточнени едва преди два века. Началните притоци на Дунав - Бреге и Бригах, извират от планината Шварцвалд, Германия, и се сливат при град Донауешинген. Реката приема над 300 притока, от които 34 са плавателни. По площ на водосборния басейн е на 32-ро място в света.

Дунав се влива в Черно море чрез типична делта. Тя започнва западно до град Тулча (80 км преди морето), където реката се разделя на три големи ръкава. Огромната заблатена делта на Дунав (4000 кв.км) е истински рай за прелетните птици в Европа по миграционния път Виа Понтика.

В река Дунав има 120 малки наносни острова, 70 от тях са български. Най-големи са: Житния остров (дълъг 100 км и широк 25 км), в Словакия, Маргит и Чепел, в Унгария, и Персин (42 кв.км), в България. Дунавският пролом Железни врата, между Сърбия и Румъния, е най-големият пролом в Европа (132 км). Най-тясната част на пролома е широка само 150 м, но точно тук Дунав достига най-голямата си дълбочина  - 50 м.

  • Дължина 2852 km;
  • Водосборен басейн 802 266 km²;
  • Отток 6500 m³/s;
  • Място Шварцвалд, Германия;
Дунав преминава през девет държави и четири столици - Виена, Братислава, Будапеща, Белград. Плавателният канал "Рейн-Май-Дунав" превърна Дунав в трансконтинентален речен път между Черно и Северно море. За разлика от еднообразния пясък и блатист румънски бряг, българското Дунавско крайбрежие е необичайно красиво. На някои места височината на брега е 100-150 м, а при Оряхово достига най-воисоката си точна - 226 м. Затихналите свлачищни стъпала оформят изключително интересен амфитеатрален бряг. Високите брегове се редуват с крайбрежни алувиални низини. В българския участък ширината на реката варира от 750 до 2200 м, а дълбочината - от 4 до 30 м. Любопитно: Древните гърци вярвали, че Дунав е брат на Нил, сина на титана Океан и богинята на морето Тетида. Траките наричали реката Истрос, римляните - Данистер и Данубиус, гърците - Дунавис, немците и австрийците я наричат Донау, унгарците - Дуна, румънците - Дунареа, русите - Дунай, словаците - Дунава, а българите и сърбите - Дунав. Според учените думата произлиза от индоевропейското "дану", което значи река. В света няма друга река с толкова много имена! В Онгъл, областта от делата на Дунав между реките Прут и Серет, се настанили Аспаруховите българи след разпадането на Велика България, преди да се заселят южно от Дунав. Именно оттук Аспарух провъзгласил образуването на Първата българска държава.

Река Дунав е емблематична за територията на България. Тя очертава почти цялата северна граница на страната ни, а на територията на Румъния река Дунав достига своята крайна точка, като се влива в Черно море. Самото си начало Дунав води от платото Баар, което се намира в планината Шварцвалд в Германия. При надморска височина на изворите 1078 метра началото на Дунав е белязано от двете по-малки реки – Бригах и Брег. Те се сливат в един общ ръкав на 1.4 километра от селището Донауешинген и именно този воден ръкав слага началото на познатата като Дунав трансгранична европейска река. Дунав е втората най-дълга река на територията на Европа след Волга. Една уникална характеристика на Дунав я отличава от всички останали водни потоци на Стария континент – Дунав е единствената река, която тече в посока от запад на изток. След като излезе от рамките на Германия, Дунав преминава през държавите Австрия, Унгария, Словакия, Хърватия, Сърбия, Румъния, България, Украйна, Молдова и най-накрая се влива в Черно море. Цели 300 притока, около 30 от които са плавателни се стичат във водния поток на Дунав. По-големите и важни от тях са Драва, Ин, Морава, Прут, Сава и Тиса. Големи български реки, които се вливат в Дунав са Искър, Осъм и Янтра.