Перник

Перник е град в Западна България, административен център на област Перник и община Перник. Разположен е на 25 km югозападно от София, на 59 km североизточно от Кюстендил, на 70 km северно от Благоевград. Град Перник е разположен в Пернишката котловина с надморска височина между 700 и 850 m, дължина 22 km, заобиколен от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. През града тече река Струма, която извира южно от Черни връх и е сред най-големите реки в страната, с обща дължина от 290 km. Общата площ на града е 28 862 дка, включително с кварталите Бела вода, Изток, Тева и Калкас с население 93 424 жители. Населението на общината е 111 799 жители, от които 33 401 млади хора (до 25 години). Градът е стопански, културен и административен център на община с 2 града и 22 села, с обща площ 461,1 km2, което надвишава средната площ за община в България – 427 km2 Средно на 100 km2 територия са разположени 4,98 селища. Перник е в умерено-континенталната климатична област, като само Витошкият склон е в планинската климатична област. Климатичните условия се определят от сравнително голямата средна надморска височина – 750 m.

В града се провежда най-големият фестивал в Европа – международният маскараден кукерски фестивал „Сурва“. Перник е член на Федерацията на европейските карнавални градове, както е и нейно седалище за България. През 2009 г. официално е обявен за европейска карнавална столица заради този фестивал. 

Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 г. От 1985 г. има статут на международен. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове. На 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на Общинския съвет в Перник президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон обявява Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. Решението е взето в град Котор, Черна гора. 

От 2008 г. Международният фестивал на маскарадните игри се провежда ежегодно в последните събота и неделя на януари. Най-атрактивният му акцент е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и от чужбина. Традиционно във фестивалната надпревара участват около 6 000 души в около 100 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка. 

На 2 декември 2015 г. обичаят ”Сурва” в Пернишко официално влезе в списъка на ЮНЕСКО. Българската номинация „Народният празник Сурова/Сурва в Пернишко“ бе вписана в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство в началото на декември 2015 г. Това стана на заседанието на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, който организира своята 10-та сесия в столицата на Намибия – Виндхук. 

Така след като от 2009 г. Перник е европейска столица на сурвакарските игри. 

От 2015 г. обичаят „Сурва“ вече е и в представителния списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. 


  • Население 78342;
  • Област Перник;
  • Община Перник;
  • Надморска височина 710м;
  • Площ землище 72 289 000 m²;
  • Пощенски код 2300;
  • Телефонен код 076;


Перник е важен транспортен център с удобни железопътни връзки към столицата София, към областните градове Благоевград и Кюстендил и към ГКПП Кулата - Промахон. В градската част е развит автомобилен транспорт. Пътническите превози се осъществяват предимно от общинската транспортна фирма.

В миналото през Перник е минавал един от най-старите и важни търговски пътища на Балканите – София-Солун. Освен част от трасето на железопътната линия, която свързва Централна Европа и Гърция, днес покрай града преминават също и участъци от Паневропейските транспортни коридори 4 и 8, съответно чрез европейски път E79 – автомагистрала "Люлин", автомагистрала "Струма", европейски път Е871.

В началото на 11 век селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния воевода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първото българско царство. Днес тя е една от най-големите исторически забележителности на града. Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини – Перник. За пръв път това име се споменава през IX век. Легенди свързат името на града с това на славянския бог Перун. В края на 10 и началото на 11 век Перник е административен център на местния войвода Кракра Пернишки – „мъж, отличен във военното дело“ според византийските летописци Скилица и Кедрин, играл важна роля по време на Първата българска държава.

Срещу църквата е сградата на минната дирекция. Построена е през 1932 г. по проект на архитектите Коста Николов и Илия Попов. Външно е оформена в неокласически маниер, а вътре се забелязват влияния на ранна готика. Часовниковата кула дълги години властва по височина над целия град. Сградата е разгърната в правоъгълна форма около вътрешен двор, който е разделен на 2 от централна част, в която са поместени парадното стълбище и тържествена зала. Леко изнесеният сводест главен вход с врати от ковано желязо и аркадите от бял камък целят да подчертаят не само характера на сградата, но и да служат при празненства. Часовниковият механизъм на кулата е от система „Бреге“. Той е свързан с още 30 по-малки стенни часовника вътре в сградата и работи на електромеханичен принцип. Централното фоайе, централното стълбище и крайстълбищните кулоари са облицовани с пъстроцветни италиански мрамори и полиран гранит, а коридорите – с доставен от Чехия декоративен фаянс.

На 12 февруари 1957 г. е открит Дворецът на културата. Той е по проект на арх. Александър Дубовик, който го е развил в класичен маниер, с едри, пропорционални и лаконични форми. Лицевата фасада е хармонична, изпълнена със симетрия и завършеност. Сградата е разположена върху площ от 4 250 m2. Изградена е с български строителни и облицовъчни материали. Корнизите и рамките на прозорците са от русенски камък. Квадратните колони във фоайето са облицовани с цветен жабленски мрамор. Декоративното оформление е наситено и с национални битови елементи. Странично под централната колонада са монтирани 2 малки барелефа – „Миньори“ в изпълнение на Секул Крумов и Благой Илиев и „Металурзи“ в изпълнение на Любомир Далчев. Дворецът на културата е културното средище и институцията, осъществяваща дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности в Перник. При построяването му е бил най-големият комплекс за културно средище на целия Балкански полуостров. В него е съсредоточена дейността на школи и клубове по изкуства, художествена галерия „Любен Гайдаров“, универсална научна библиотека, камерен оркестър Орфей, духов оркестър, ансамбъл за народни песни и танци „Граовска младост“.

Общинският драматичен театър на Перник е основан през 1919 г. и носи името на актьора Боян Дановски. Някога се е помещавал в Двореца на културата, където разполага с модерна сцена, салон за 500 зрители, много добри възможности за художествено осветление и музикално оформление. Поради късо съединение през 2004 г., залата на театъра е унищожена от пожар, но театърът продължава да се посещава в по-малка зала в Обединения детски комплекс. Впоследствие изгорялата зала е цялостно ремонтирана и модернизирана. От 2013 г. театъра отново се завръща в залата в Двореца на културата. Театърът е удостояван с много национални награди, сред които наградата на Съюза на българските артисти за цялостен спектакъл. На сцената са му творили най-известните режисьори, художници и артисти: Леон Даниел, Крикор Азарян, Христо Христов, Здравко Митков. Директор на театъра в периода 1977 – 1990 г. е известния български актьор Георги Русев.

С постановките си „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „На дъното“ от Максим Горки – режисьор Леон Даниел, театърът получава признание и в редица европейски страни.