Ихтиман

Ихтиман е град в Западна България. Намира се в Софийска област и е административен център на община Ихтиман. Присъщият за града диалект (в Ихтиманското поле, по река Марица стига до Пазарджик) принадлежи към северната група югозападни говори.

Ихтиман се намира в Ихтиманската котловина, която е заградена от Ихтиманска Средна гора (Вакарелската планина, ридът Белица), а на юг от северните склонове на Септемврийски рид. Източната част е заета от еледжишкия дял на Ихтиманска Средна гора с ясно изразено било. Най-високият връх в тази планинска верига е връх Бенковски – 1186 m. Ихтиманската котловина е със средна надморска височина 650 m. Климатът е умерено континентален.
  • Площ 90,89 km²;
  • Население 12 833;
  • Надм. височина 658±1 m;
  • Пощ. код 2050;
  • Тел. код 0724;
  • МПС код СО;
  • Община Ихтиман;
  • Област Софийска;
Преди сегашното си име градът е носел името „Стипон“. Градът е бил римска станция, охраняваща важната пътна артерия Виа Милитарис към Константинопол. Става и византийска, и българска охранителна станция, като последните изместват центъра на охрана към Траянова врата.

След османското нашествие името на града се променя с течение на времето до съвременното Ихтиман. Предполага се, че е от турски корен. Няма задълбочени изследвания относно произхода на името на града. Има легенди, разказващи, че при завземането турският паша, виждайки гъстата мъгла над котловината, възкликва „Их туман“, което трябвало да значи „Брей, че мъгла“.

Ихтиманска коса на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, е наименувана в чест на град Ихтиман.

В града има исторически музей. Сред експонатите, които могат да се видят, са съдове за бита, народни носии, характерни за града и околността, както и дрехи и лични вещи на ихтимански герои, участвали в Първата и Втората световна война.

Интересни и забележителни са експозицията и сградата, в която се помещава местната галерия – реставрирана неотдавна стара турска баня в града. В галерията има постоянна експозиция на местни автори, както и гостуващи творби на млади ихтимански майстори (най-вече живопис, графика, керамика и дърворезба). Продават се също така автентични и запазени битови съдове.

Всяка година на Тодоровден се събират коняри от цяла България, за да покажат своите коне и умения по езда. За тържеството се събират всички хора от околността, за да наблюдават своеобразния парад на конете. След като преминат тържествено през градския площад, конете и техните собственици се приготвят за следващото предизвикателство – дърпане на каруца с дърва. В една каруца са наредени около 4 кубика дърва за огрев. Един по един всички желаещи впрягат своите коне в каруцата. Побеждава този, чийто кон издърпа каруцата на най-голямо разстояние. Победителят взема за награда дървата.

На 15 август е традиционният празник на град Ихтиман.

Пазарният ден в Ихтиман е всяка събота.

От 2006 г. в края на май се организират Пролетни дни на културата в Ихтиман.

Ихтиманският край е известен с характерните тестени изделия. Сред тях най-известни са ихтиманският зелник и различните видове баници (с тънки и дебели кори), тутманици, лучник и др.

Вековният парк в края на града е превърнат в голф игрище, което предлага и възможности за игра на тенис, волейбол, футбол и конна езда. Местна забележителност е самолет вграден в луксозно заведение.